|
May 20, 2025
Ключов фактор за успеха на една компания е нейният екип. Фактори като менторство, доверие, ясна комуникация, възможност за развитие и чувство на принадлежност са фундамент за един не просто съществуващ екип, а такъв, който просперира и е високоефективен.
Какво представляват високоефективните екипи? Как се изграждат? Какво пречи на компаниите да развият потенциала на хората си? И как AI ще промени „екипната игра“? На тези и още въпроси потърсихме отговор заедно с Младен Томов- основател на CoTransition и консултант с над 20- годишен опит в ИТ сферата.
Аз съм основател на CoTransition – консултантска компания, която подпомага организациите при изграждането на ефективни работни практики, а с това и ефективни екипи, лидерство и култура. Работя в ИТ сферата от над двадесет години, като през последното десетилетие фокусът ми е върху лидерството, обученията и организационната трансформация. Основната ни цел е да помагаме на компаниите да изградят устойчиви практики и култура, с които се стимулират иновация, растеж и удовлетворение на работното място. С времето създадохме собствени обучения, уъркшопи и инструменти, които подпомагат продуктивността на екипите, подобряват сътрудничеството и подкрепят личното развитие на хората в тях. Работим не само с ИТ компании, но и с организации от други сектори, което ни дава широка перспектива върху добрите практики и работещите модели, които наистина дават резултат.
Високоефективните екипи се отличават с ясни цели и взаимна зависимост. Обикновено става дума за сравнително малка група колеги, които споделят общи цели и използват сходни подходи и методи за постигането им.
Всеки член на екипа трябва ясно да допринася за общия успех – било чрез своите качества и умения, било чрез подкрепа на синергията в екипа. Ако това липсва, възниква въпросът каква е ролята на този човек в групата.
Най-ефективните екипи ясно знаят какви решения могат да вземат и как да действат, като същевременно поемат отговорност за резултатите. Те постоянно търсят възможности за подобрение и коригират подхода си, когато е необходимо. Тези екипи знаят не само какво се очаква от тях, но и защо това е важно точно сега. Когато има яснота, мотивацията расте – същото важи и за фокуса.
Още един важен елемент е ефективната комуникация. В такива екипи хората умеят да дават и приемат конструктивна обратна връзка, разбират своите силни страни и знаят как да ги използват, за да допринасят към успеха на екипа. Средата е такава, че всеки може свободно да споделя идеи, да признае грешки и да поиска помощ – без страх от осъждане или подигравки.
Използваме структурирани модели и подходи, които прилагаме съвместно с компаниите.
Един добър пример са т.нар. екипни споразумения. Те служат като „конституция“ на екипа —жив документ, който дефинира основните правила: как се взимат решения, как се комуникира, как се оценява успехът и как се решават конфликти. Понеже всички участници са включени в създаването им, те се ангажират повече да ги спазват.
Друг пример за техника, която често прилагаме, са т.нар. Канбан дъски — визуален инструмент за проследяване на работния процес, натовареността и евентуалните пречки пред екипа. Когато всички имат достъп до тази информация, доверието и сътрудничеството значително нарастват.
Интересна техника е и метода "Да, и...", заимстван от импровизационния театър. Вместо да се блокира идея, тя се приема и надгражда. Това създава психологическа безопасност, стимулира творческото мислене и подкрепя диалог, в който всеки се чувства чут и уважаван.
Това са само някои от подходите – разполагаме с богат набор от практични инструменти, които подпомагат екипите да преминат от съпротива към истинско сътрудничество.
Бъдещето на екипната работа се очертава в три основни посоки:
Първо, интеграцията на изкуствения интелект, като равноправен член на екипа.Технологиите винаги са автоматизирали част от работата ни – това, което преди са вършели хора, сега се поема от AI. В бъдеще ще наблюдаваме хибридни екипи, в които хора и AI системи работят заедно, като всеки използва своите силни страни. Ролята на екипа ще се трансформира от изпълнител на рутинни задачи към стратегически „оркестратор“ – това ще изисква умения за формулиране на проблеми по начин, разбираем за AI, както и способност за оценка и усъвършенстване на решенията, генерирани от същия този AI.
Второ, преосмисляне на „присъствието“ в контекста на дистанционната работа. Отдалечената работа изисква нови умения и практики, които да позволят на екипите да създават усещане за близост, въпреки физическата дистанция. Това означава по-добра комуникация и умението да улавят и предават малките детайли и нюанси, които правят общуването истинско и смислено.
Трето, благодарение на AI ще се освободят време и ресурси, което ще даде възможност на екипите да се фокусират върху творческата работа, решаването на сложни предизвикателства и създаването на реална добавена стойност за клиентите. Задачите ще изискват все по-често интерактивен подход, експериментиране и адаптация в движение. Успехът вече ще зависи по-малко от предварителното планиране и повече от способността да учим от резултатите и обратната връзка.
Бих започнал с умението да разбираме нуждите на клиента – независимо дали е вътрешен или външен – и с това как той оценява стойността на нашата работа. Това изисква способността да задаваме правилните въпроси, да слушаме активно и да свързваме ежедневните задачи с реалната стойност, която създаваме.
Освен това, от съществено значение е всеки член на екипа да познава както силните, така и слабите си страни и да умее да работи ефективно с колегите си. Всъщност, компаниите ни наемат, за да приложим уникалните си умения в решаването на техните проблеми – в сътрудничество с останалите в екипа.
Не по-малко важна е темата за самоуправлението и познаването на себе си- да разбереш какво може да провокира силни емоции и какво „натиска бутоните“ ти. Ако често изпускаме емоциите си от контрол, това пречи да изградим близки и доверителни отношения с хората около нас. Истинските професионалисти умеят да регулират емоциите си и да проявяват разбиране и емпатия към останалите.
В допълнение, в ефективните екипи членовете развиват умения за управление на времето и приоритизиране – те умеят да разграничават спешното от важното, да казват „не“ на ненужни задачи и да комуникират ясно нуждите и капацитета си.
Накрая, умението да даваш и приемаш обратна връзка е ключово. Тя трябва да бъде навременна, конкретна и насочена към поведението, а не към личността. Не по-малко важни са и уменията за конструктивно изразяване на несъгласие и задаване на въпроси по начин, който цели разбиране, а не атака.
Едно от най-често срещаните предизвикателства при изграждането на успешен екип е липсата на яснота – било то по отношение на визията, целите или индивидуалните отговорности. Когато хората не знаят накъде се движат или защо дадена задача е важна, дори най-способните екипи започват да буксуват. Затова ключовата роля на лидера е да създаде и поддържа тази яснота – и да я комуникира последователно и убедително.
Друго ключово предизвикателство е управлението на времето – както на личното, така и това на целия екип. В основата стои умението да се поставят ясни приоритети.Претоварването, липсата на фокус и високите нива на стрес често са симптоми именно на неясни цели и неправилно подредени задачи. Затова лидерите трябва да изградят култура на ефективно планиране, ревизия на приоритетите при нужда и гъвкавост спрямо реалния капацитет на екипа.
Делегирането също е често срещано предизвикателство. От едната страна е микромениджмънтът, който задушава инициативността и създава напрежение. От другата – пълната абдикация от отговорност, която води до неяснота и хаос. Златната среда се намира в задаването на ясни рамки и очаквания, съчетани с постоянна координация, която позволява автономност без загуба на фокус.
Не можем да подминем и темата за обратната връзка. Често тя или напълно липсва, или се дава по начин, който не носи стойност и не води до развитие. Именно конструктивната, навременна и конкретна обратна връзка е един от най-силните двигатели за индивидуално и екипно развитие. Липсата ѝ оставя хората в неведение, блокира растежа и създава напрежение.
И накрая – прекомерният фокус върху техническите умения. Разбира се, експертизата е важна, но един успешен екип не е просто сбор от индивидуални специалисти. Той е жива система – с отношения, динамика и култура, които трябва да се развиват съзнателно. Игнорирането на междуличностните умения, емоционалната интелигентност и способността за сътрудничество се превръща в спънка за създаването на стабилен и добре функциониращ екип.
Първо изяснете посоката, ролите и очакванията– ако вие самите не сте сигурни накъде вървите, трудно ще насочите и останалите от екипа.
Лидерството не е просто да разпределяте задачи, а да създадете среда, в която хората могат да се развиват, да проявяват инициатива и да имат доверие един към друг. Насърчавайте добрите резултати и стимулирайте екипа да търси нови и по-добри решения. Вие не налагате културата, но влиянието ви върху нея е голямо –особено с начина, по който се държите по време на срещи или в моментите, когато нещата не вървят по план.
Важно е да създадете навик за даване на честна и градивна обратна връзка. При делегирането е полезно да използвате различни нива на автономност – от „предложи решение“ до „действай самостоятелно“, в зависимост от опита на колегата и контекста на задачата.
От съществено значение е всички да са на една и съща страница по отношение на очакванията. Развитието е процес, а не моментна промяна. Малките, но постоянни стъпки водят до значими резултати.
И не забравяйте да отбелязвате успехите заедно с екипа – това мотивира и създава усещане за общ успех.